Археологическият обект „Калето“ се състои от няколко наслоени културни пласта. Данните посочват, че местността е заселена през V хил.пр.Хр., като има своите каменномедна, ранножелязна, римска и византийска епохи, докато достигне до българското средновековие.
Многобройните находки от разкопките на „Калето” показват, че в края на каменномедната епоха селището процъфтява като занаятчийски център с добре развити занаятчийски ателиета. Основното им занимание е обработка декорация на керамиката, изработка на земеделски инструмент и от рог, кост и камък и производство на медни предмети. Поради кръстопътното си местоположение и богатството си обаче, селището многократно е подлагано на нападения.