Калето Мездра

5.0/5 рейтинг (15 гласа)

Археологическият обект „Калето“ се състои от няколко наслоени културни пласта. Данните посочват, че местността е заселена през V хил.пр.Хр., като има своите каменномедна, ранножелязна, римска и византийска епохи, докато достигне до българското средновековие.

Многобройните находки от разкопките на „Калето” показват, че в края на каменномедната епоха селището процъфтява като занаятчийски център с добре развити занаятчийски ателиета. Основното им занимание е обработка декорация на керамиката, изработка на земеделски инструмент и от рог, кост и камък и производство на медни предмети. Поради кръстопътното си местоположение и богатството си обаче, селището многократно е подлагано на нападения.

Комплексът продължава своя живот и през Античността. Римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късноримския и ранно-византийския период. Римските строители опасват откъм сушата пустеещия тогава скалист хълм над левия бряг на р. Искър със солидна крепостна стена, градена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Оригиналният градеж е запазен на места до около 5 м височина. Скоро след изграждането му обаче, Калето става жертва на нападение, за което следите от опожаряване свидетелстват и до днес.

По време на Великото преселение на народите крепостта „Калето” и градът са разрушавани и възстановявани многократно. Последната вълна от „варварски народи“ били славяните. Последните антични монети, открити тук от тази епоха са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565-578) и посочват приблизителната дата на славянското заселване.

Последните заселници на Калето са Аспаруховите българи. С основаването на държавата крепостта и селището започват своя нов живот в условията на новата култура. От този период е открита керамика, работена на ръчен грънчарски кръг в двата му варианта - лек и тежък. Преобладава кухненската керамика - малки и средно големи гърнета от глина, пясъчни примеси и с врязана украса от прави и вълнообразни линии. Тази керамика е добре позната от други средновековни паметници и се датира в VIII-IX в.

Краят на крепостта и селището идват през XI век. Когато Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи, турците разрушават многовековния комплекс.