Vinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo SliderVinaora Nivo Slider
Гайда - малка, Цари Мали ГрадГайда - малка, Цари Мали Град

Гайда - малка, магнит - Цари Мали Град

Гайда - магнит, малка, Цари Мали Град

Оценка за продукта: Все още не е гласувано

Цена (вкл. ДДС): 3,00 лв

продукт No: 090004

Описание

Сувенирна гайда, изработена от кожа и дърво. Произведена в България.

Истинската Гайда е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Гайдата е традиционен народен инструмент в цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Състои се от:

  • Гайдуница - това е дървена тръба, част от гайдата. Понякога за настройка на тоновете се използва восък, който се прилепва към съответния отвор на гайдуницата. По този начин, чрез корекция на оттичнето на изходящия въздух се коригира съответния музикален тон. За поддържане на доброто състояние на гайдуницата някои гайдари практикуват смазването и отвътре и отвън със зехтин.
  • Мях
  • Главина
  • Духало
  • Ручило

    В България гайдата е народен музикален инструмент, дълбоко свързан с бита на народа. Като инструмент със силна звучност се среща най-често на хорището (мегдана), на сватбата, на гроздобер, по празници като Трифон Зарезан, при нестинарските и кукерски игри, по сборове и други.

    В отделни фолклорни райони на България гайдата заема особено почетно място – Тракия, Североизточна България и Добруджа, а в  Родопите този инструмент е от най-любимите.

    Българската  гайда има два звукови източника (тръби) – гайдуница и ручило. Срещат се гайди и с повече ручила и гайдуници, но те не са характерни за българската инструментална гайдарска практика.

    Две са основните разновидности на този инструмент в България – ниска, планинска или още наречена „каба” и висока, сватбарска, наречена „джура”. Има данни за съществуването и на една почти изчезнала разновидност – това е гайдата-двоянка.

    Тези разлики са обусловени от различното звучене на гайдата и от тяхното разпространение.

    Общото между тях е структурата на инструмента. Гайдата е духов инструмент с единичен тръстиков платък и е съставена от следните части:

    - ГАЙДУНИЦА. Тя е най-важната част на гайдата и представлява дървена, цилиндрична тръба с 8 пръстови дупки, 7 от които са на предната страна, а осмата е на задната. В началния отвор на лицевата страна, който е срещуположен на задния, се поставя основата на тънко гъше или кокоше перо. Този отвор се нарича „мърмърец” или „мърморка” и оказва влияние върху тембъра на инструмента. Отворите за тоновете са закривени  и вдлъбнати, за да дадат на пръстите удобно и комфортно захващане. Дължината на гайдуницата е от 20 до 35 сантиметра. На горния и край откъм главината се поставя пискунът или още наречен „стройка”. Това всъщност е тръстиковият платък.. Той представлява цилиндрична тръстикова тръбичка, запушена в единия си край, тялото на която е прорязано надлъжно, така че се образува езиче (единична пластинка). Това езиче се привежда в трептене посредством напора на въздушната струя. Тоновият обем на гайдуницата обикновено е 9 тона и има гайдуници с различен строй.

    - РУЧИЛО. Наричат го още и вручило. То се състои от 3 части или стави, които са свързани посредством по-тънки съединителни шийки, чиито краища са намотани с конци или коноп. В единия край на ручилото, който се втъква в главината, се поставя пискунът, значително по-голям по размери от този на гайдуницата. То, за разлика от  нея, няма пръстови дупки и издава само един бурдониращ тон. Този тон, който приглася непрекъснато на мелодията придава на гайдата специфична звучност. Настройва се спрямо основния тон на гайдуницата  чрез скъсяване или удължаване на тръбата му. То също е с цилиндрична форма и размерът му е около 50 сантиметра.

    - ДУХАЛО. Това е обикновено рогова или дървена едноставна конусовидна тръба, прикрепена към една от главините и служи за вкарване на въздух в меха. На долния край откъм главината е прикрепена кожена клапичка, наречена „залитач”, която не позволява  въздухът, вкаран в меха, да излиза обратно през ручилото.

    Гайдуницата, ручилото и духалото са дървени тръби, изработвани от дрян, зарзала, слива.

    - ГЛАВИНИ. Това са дървени втулки за прикрепяне на гайдуницата, духалото и ручилото към меха.

    - МЕХ. Той служи за резервоар на въздуха, който изпълнителят посредством натиск от лявата мишница изтласква към отворите на гайдуницата и ручилото. Обикновено мехът на малките гайди се прави от кожата на младо яре, а на големите от малка коза или голямо яре, като кожата предварително е остригана и обърната с козината навътре.

    Разликите на видовете гайди е именно във височината на основния тон на звучене на гайдуницата и по райони на разпространение. Най-употребяваните  „каба” гайди звучат с основен тон „ДО” или „РЕ”, а „джура-гайдите” звучат в „СОЛ”.

    Джура-гайдата е подходящ инструмент за оркестър. Тя звучи мелодично и добре се вплита в общата оркестрова звучност. Всъщност тя е популярна освен в България, така и в цяла Югоизточна Европа. Присъствието на този инструмент по тези земи е засвидетелствано още  в Древна Тракия (III в. пр. Христа) от древногръцкия историк Херодот, който присъства на сватбено пиршество, където самият цар-жрец Севт II свири на такъв инструмент (негов архаичен вариант -„салпинкс омобоея”).

    В древността употребата на този инструмент била сакрална. Някои го определят като „планински” инструмент. Смята се, че е звучал в древни мистерии ( например  в дионисиевия култ в Родопите), ритуали на приобщаване и на преход, в рамките на елитни (воински общества), за посветени, жертвоприношения.

    И в днешни дни най-разпространеният и характерен инструмент в Родопите си остава каба-гайдата. Тя неизменно битува по земите на митичния Орфей и със същата мистична сила докосва сърцата им. Нейното ручило и гайдуница звучат едновременно и хармонично. Гласът на гайдата се слива с дрънченето на чановете и на тюмбелеците, с които окичвали по-едрите животни от овчарските стада. За да е по-тембрист чана, в него слагали и сребро, така че в съзвучие с гайдата, звука да е по-наситен, трептящ и да се чува по-надалече.

    „Каба” на турски значи „дебел”, „плътен”. В това именно се крие тайната на родопската гайда, наречена „каба”– в плътния й дълбок и благороден тембър, различаващ се от по-пискливите оркестрови гайди.

Ревюта

Все още няма ревюта за този продукт.