Магнит - Съева дупка 03

Описание

Инфо

Магнитен сувенир с размери 8х5 см. Материали - хартия, картон, магнитно фолио. Опакован в целофан. Произведено в България.

История

Пещерата носи името на братята овчари Съю и Съйко, които я открили случайно.

Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно.

Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20-21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов.

Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.

През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност[1], а през 1967 г. е благоустроена.

Пещерата е уникална със своите цветове — зелено, кафяво и бяло. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. Днес се стопанисва от Българския туристически съюз.