Магнит - Пазарджик 02

Описание

Инфо

Магнитен сувенир с размери 8х5 см. Материали - хартия, картон, магнитно фолио. Опакован в целофан. Произведено в България.

История

Най-ранното споменаване на Пазарджик в историческите извори се съдържа във подробния муфассал регистър на акънджиите, съставен във дните от 2 до 11 декември 1472 г. В него самият град е описан на 2 места в дефтера под имената Базар Йенидже-и Татар и Базар Татар Йенидже, и е посочен като град, спадал към нахията Филибе /Пловдив/ - Лит.: Григор Бойков - "Татар Пазарджик ХV-ХVІІв.",Сф,2008 г.,стр.4-20,45-56 и 140-144. Така че след като Пазарджик категорично е съществувал през 1472 г., цели 13 години преди "официалното" му основаване (т.е. трябва да се приеме фактът, че тезата за образуването на града през 1485 г. от акерманските татари, преселени по времето на султан Баязид ІІ/1481-1512/, следва да бъде отхвърлена като невярна). Според данните на акънджийския тефтер от 1472 г., към годината на съставянето му Пазарджик е бил изцяло мюсюлмански град, наброяващ около 105 домакинства - всичките мюсюлмански /пак там - виж пос.съч./. Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния път през Балканския полуостров — Виа Милитарис, от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина.

Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена така наречената „Ески джамия“ (Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре.