Магнит - Дупница 02

Описание

Инфо

Магнитен сувенир с размери 8х5 см. Материали - хартия, картон, магнитно фолио. Опакован в целофан. Произведено в България.

История

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града се намира тракийският град Германея^[5]. В близост до Дупница минава важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис.

През средновековието Дупница е част от първото и второто български царства и за кратко от Византия и Душановото Сръбско царство. След падането на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя. Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между 14-18 век. В близост е и духовната обител Рилски манастир, която става основен културен център за югозападните български земи.

След освобождението на България през 1878 година и последвалия Берлински конгрес от 1879 година Дупница попада в границите на Княжество България. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от Македония, а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО. През 1904 година в града е създадена и е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България^[3]. При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение^[6], като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия. След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров. Те създават Дупнишката комуна, която просъществува 842 дни. На 21 февруари 1923 година кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 година града се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. По време на Втората световна война Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от V – VI век и просъществувала до XII век, по сведения от легенди по-късно там се издига Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин. В миналото съществува мост, който започва от Драгойната крепост (в местността „Кръста“) и завършва от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността Разметаница е близо до Дупница, където според Йоан Скилица и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон.

Източник: bg.wikipedia.org