Батак
Батак е разположен в котловина, в долината на Стара река. Околностите са обитавани от най-древни времена, доказателство за което са откритите археологически обекти: развалини на многобройни тракийски, римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост.
Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат, наречено така, вероятно от самите бежанци избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат.
Важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взиданият камък на чешмата при Кричимски манастир "Рождество Богородично", върху който се разчитат както името Батак така и имената на батачаните построили чешмата през 1592 г. Именно тук първите заселници са търсили закрила от нападенията на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили своите традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма.
В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се по време и веднага след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално "миролюбивите" башибозуци впоследствие извършват безпощадно масово клане. Част от населението е обсадено в църквата "Св. Неделя" в продължение на дни. Обстановката вътре е ужасна — недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (близо 2000) са убити. Според наличната информация, преди въстанието Батак има население 8000-9000 души, а след това остават едва около 1200. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната борба за освобождение.Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро след това да обяви Освободителна война.
"Става необходимост да привлечеш вниманието на европейските правителства върху един, както изглежда, толкова незначителен факт, че правителствата въобще не го забелязват. А фактът е, че един народ бива избит. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Един свидетел, целият свят.“ – Виктор Юго.
СУВЕНИРИ
Тагове





























