Созопол

5.0/5 rating (11 votes)

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха.

В края на 2-ро и началото на 1-во хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.Созопол е разположен на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. Той е наследник на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до 17 век

Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен както рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множествно средновековни манастири. През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа.[17] Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите. Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 година преди Христа римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. Въпреки, че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, той се възстановява, като е известен в римския свят с епитета Магна (Велика).