Велико Търново

5.0/5 rating (12 votes)

На 7 юли 1877 г. Велико Търново отново е свободен. От 10 февруари до 16 април 1879 г. тук заседава Учредителното събрание, което изработва първата българска конституция - Търновската, една от най-демократичните в Европа за онова време. На 17.IV.1879 г. във Велико Търново заседава Първото Велико Народно събрание на освободена България за избиране на държавен глава. На 27.VII. с. г. за български княз е избран Александър Батенберг. На 6.IX.1885 г. Стефан Стамболов и Петко Каравелов именно тук вземат решението да се признае съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Следващият пласт на Царевец е ранновизантийски, от V до първата половина на VII век, когато на хълма е съществувал укрепен град (една от опорните точки на Византия в северната част на Балканския полуостров), устоял 3 века. Върху руините на този град е установено голямо славяно-българско селище от VII-X век. В края на X век хълмът е вече гъсто населен и през XII век е укрепен град и значителен стопански център.

През 1185 г. братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското владичество, което продължило 167 години, и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на Второто българско царство (1187 — 1393), той е разположен на 4 хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новият Йерусалим, Рим и Константинопол, и то взети заедно.

На хълма Царевец са били разположени царският дворец и българската патриаршия, а на хълма Трапезица - домовете на болярите и висшето духовенство, както и много църкви. Асеновата махала, разположена между горните два хълма, покрай река Янтра, била обитавана от занаятчиите. Кварталът на чуждестранните търговци (франките) бил на югоизток от Балдуиновата кула. Царевец и Трапезица били защитени от яки крепостни стени във “вътрешния град”. Другите два квартала също имали крепостна защита и образували “външния град”. Вън от укрепленията оставали само жилищата на най-бедната прослойка на непривилегированите, в подножието на хълма Момина крепост, непосредствено до Янтра. През XIII и XIV век столицата на България е голям политически, икономически, търговски и културен център в Европа. Българската държава достига върховете на своето развитие през този период. Заедно с Византия тя е първа сила на Стария континент. Тук се строели великолепни дворци, манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, големи домове. Тук развивали многостранната си дей ност Търновската художествена и особено Търновската книжовна школа, чиито създатели, организатори и най-ярки представители са патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Целият този материален и духовен възход бил прекъснат на 17 юли 1393 г., когато след 3-месечна обсада Велико Търново, както и постепенно цяла България, пада под турско владичество. Престолният град е опожарен.

Векове трябва да минат, за да се съвземе градът и да изпита през Възраждането нов икономически, културен и политически подем. На 7 юли 1877 г. Велико Търново отново е свободен. От 10 февруари до 16 април 1879 г. тук заседава Учредителното събрание, което изработва първата българска конституция - Търновската, една от най-демократичните в Европа за онова време. На 17.IV.1879 г. във Велико Търново заседава Първото Велико Народно събрание на освободена България за избиране на държавен глава. На 27.VII. с. г. за български княз е избран Александър Батенберг. На 6.IX.1885 г. Стефан Стамболов и Петко Каравелов именно тук вземат решението да се признае съединението на Княжество България с Източна Румелия.